AWAKENING FROM THE DREAM For so long I’ve searched for you everywhere Now at last I’ve found you deep in my heart. And we’re one… in love. And we’re one… in love. Others say that you had disappeared. Others say that you no longer cared. But I know that you are true. And I know that you are here. Thoughts of pain, desire and worry confused my mind Feeling sad and lonely I could not see your face. But in the stillness, I release them. And I’m free to be my Self. There can be no high, without a low… There can be no light, without the dark. And the true cannot exit. Without the false, without the doubt. There can be no beauty without the plain. There can be no happiness without the pain. And no gain can exist, Without a loss, without fear. Working at the edge of possibility I release the tension of what I’m not, And I enter boundless space, Where I realize I AM THAT. The world appears to be… like dream, Mental clouds… come and go, Following the breath, being aware, I’ve awaken in the Light.

СЪБУЖДАНЕ ОТ СЪНЯ Тъй дълго те търсих навсякъде. Сега най-сетне те намерих дълбоко в сърцето си. И ние сме едно… в любовта. И ние сме едно… в любовта. Другите казват, че си изчезнал. Другите казват, че не си грижовен вече. Но аз знам, че ти си истински, аз знам, че ти си тук. Мúсли болезнени, желания и тревоги смущаваха ума ми. Чувствах се тъжен и самотен, и не можех да видя твоето лице. Но в покоя отхвърлям всяко объркване и съм свободен да бъда Себе си. Не може висини без низини да има … Не може светлина без тъмнина да има. И истината не може да съществува без лъжата, без съмнението. Не може красиво без грозно да има. Не може щастие без болка да има. И печалба не може да има без загуба, без страх. Отдаден до предела на възможното, освобождавам се от напрежението на това, което не съм. И влизам аз в безграничното пространство, а там осъзнавам, че АЗ СЪМ ТОВА. Светът изглежда … като сън, умствени облаци… идват и си отиват, следвам дъха, осъзнат съм, и пробуждам се в Светлината.

THE DESCENT

Like the Mother who creates the child,
She extends herself into form,
To face the pang and forget the bliss,
To share the suffering and endure earth’s pain.

The blissfilled and immortal Self,
Supporting the actor in human drama,
Transmits her glory and her power.
Reveals wisdom between misery’s gaps.

She gives us strength to do our duty
And sympathy that shares others’ grief
And the strength to help others.
We represent the universe…

Acting itself out in a slight human shape,
On our shoulders the struggling world,
Within us the godhead small and untouched,
In this human portion of divinity.

She grounds the greatness of the soul in time,
To uplift from light-to-light, from power-to-power.
Till on a heavenly peak, it stands, the king,
In body weak, in its heart invincible.

It climbs stumbling, held by an unseen hand,
The labour of the stars until the golden dawn,
The descent of God…
Into flesh…

ПОТОМЪКЪТ Както Майката, която детето създава, Тя разпростира се във форма, за да срещне болката и да забрави блаженството, да сподели страданието и да понесе земната мъка. Блаженото и безсмъртно Себе, Подкрепя то актьора в човешката му драма, Предава славата и`, излъчва нейната мощ и мъдростта открива между бездните нещастие. Тя дава ни сила да изпълним дълга си, И съчувствие да споделяме хорската скръб и силата да помагаме на другите. Ние представляваме вселената… Играещ себе си самия в крехка форма на човек, на плещите наши – борбите световни, богът в душите ни – малък и недокоснат, в тази човешка частица божественост. Тя величието на душата приземява навреме, за да го въздига от светлина към светлина, от сила към сила. Докато на върха небесен, стои той, царят, с тяло слабо и сърце непобедимо. Той препъвайки изкачва се, подкрепян от невидима ръка, Трудът на звездите до златното зазоряване, Потомъкът на Бог… в плът…

BABAJI IS LOVE1. To be a ship, a dyke and a bridge for those who seek the farther shore, A lamp for those who need a lamp and a bed for those who need a bed.
Refrain:
With love, love and nothing but love, Babaji is love, and Love is Babaji. Satguru is within our heart, Babaji is love and Love is Babaji.
To be a balm to the sick , their healer and servitor, to quench with rains of food and drink the anguish of hunger and thirst;
(Refrain)
In the famine of ages end, He is our drink and food, He fills and thrills the world with the bliss of His being.
(Refrain)
He beats in every heart, and He throbs in every pulse, He sees through every eye, and He smiles in every flower.
(Refrain)
He hisses in the wind and He surges in the rolling seas; He roars in the thunder and He shines in the lightning, He’s the light of our being…
(Refrain)
He’s the formless amidst all forms, the same in each and everything. The changeless one in the midst of all changes. None else exists.
(Refrain)
Knowing Him all bliss I AM, all peace and calm within my Self, enjoyed by everyone more or less, consciously or unconsciously.
(Refrain)
He’s Truth, Freedom, Life and Light, Eternity, Infinity and Immortality. He scatters the thoughts and cares of the world with waves of ecstasy.
(Refrain)
He shines in the shrine of every heart as effulgent consciousness. The divine inner harmony of the universe, in the soul’s unruffled stillness.
(Refrain)
He’s the ocean of everlasting glee, life’s music in its deepest depths. In His presence, all hells and heavens are mere bubbles ever ready to burst.
(Refrain)
He’s the All in One and the One in All, He cares not for natures laws; Death is a joke to Him, for He is the Death of Death.
(Refrain)

БАБАДЖИ Е ЛЮБОВДа бъдеш кораб, пристан и мост за търсещите брегове далечни, Светлина за тези, които от светлина се нуждаят и постеля за тези, които от постеля имат нужда.

Припев:
С любов, любов, с нищо друго, а само с любов, Бабаджи е любов и Любовта е Бабаджи. Сатгуру е в нашите сърца, Бабаджи е любов и Любовта е Бабаджи.
Да бъдеш утеха за болните, техен целител и слуга, да потушиш с порой от храна и вода мъката на гладните и жадните; (Припев)
В глад и бедствия до края на епохата, Той е наша вода и храна, света изпълва Той с трепета на Своето блажено Същество. (Припев)

Тупти Той във всяко сърце, и във всеки пулс трепти, Вижда Той през всяко око, и Се усмихва във всяко цвете. (Припев)

Свисти Той във вятъра и бушува в морските вълни; Ехти Той в гръмотевицата и блести в светкавицата. Той е светлината на нашето същество…(Припев)

Той е безформеният измежду всички форми, един и същ във всеки и във всичко. Неизменният сред всички промени. Нищо друго не съществува. (Припев)

Щом Него познавам – цялото блаженство СЪМ АЗ, целият мир и покой в моето Себе, възрадвало всекиго повече или по-малко, съзнателно или несъзнателно. (Припев)
Той е Истината, Свободата, Живота и Светлината, Вечността, Безкрайността и Безсмъртието. Той отнася мислите и грижите на света във вълните на екстаза. (Припев)
Той сияе в светилището на всяко сърце като лъчезарно съзнание. Божествената вътрешна хармония на вселената в ненарушимото безмълвие на душата. (Припев)

Той е океанът на вечната радост, музиката на живота в бездънните му дълбини. В Негово присъствие всеки ад и всеки рай – просто мехурчета това са, винаги готови да се пукнат. (Припев)
Той е Всичко в Едно и Един във Всичко, неподвластен Той е на природните закони; Смъртта за Него е шега, защото Той Смъртта е на Смъртта. (Припев)

AMAZING GRACEAmazing Grace how sweet the sound,
That saved a wretch like me,
I once was lost, but now am found,
Twas blind, but now I see.

Twas Grace that taught my heart to fear,
and Grace my fears relieved,
how precious did that Grace appear,
the hour I first believed.

Through many dangers, toil and snares,
I have already come,
Twas Grace that brought me safe thus far,
and Grace will lead me home.

When we’ve been here ten thousand years,
Bright shining as the sun,
We’ve no less days to sing God’s praise,
Than when we’d first begun.

УДИВИТЕЛНА МИЛОСТУдивителна Милост, как нежен е звука ти,
Спаси Ти клетник като мен.
Някога изгубен бях, но сега завърнах се,
бях сляп, но сега прогледнах.

Милостта, научи сърце ми на боязън,
и Милостта , страховете ми прогони,
О, как безценна Милостта пред мен яви се,
на моята вяра в първия час.

През много опасности, беди и клопки
веч преминах аз,
Милостта бе, която ме опази тъй далеч в моя път,
и Милостта у дома ще ме заведе.

След хиляди години живот на земята,
ярко като слънцето сияещи
пак безчет ще са дните пред нас и
Бог ще възпяваме както първий път.

LORD OF THE DANCEAs a boy I danced by the ocean blue,
I sang and I danced by the Shiva temple too;
I was kidnapped by a Pathan and taken out to the sea,
A slave was I though I longed to be free.

Refrain:
Dance, dance, wherever you may be,
I am the Lord of the Dance said He,
And I’ll lead you all wherever you may be,
And I’ll lead you all in the dance said He.

At Calcutta port we arrived by the sea,
And then one day, a rich man purchased me;
He smiled so kindly as he too…
Joined in the dance as he set me free.

(Refrain)

As a renunciant I wandered and studied,
the ancient texts with many learned saints;
As a scholar I grew, but it was Truth I sought;
and it couldn’t be read and it couldn’t be bought.

(Refrain)

After wandering for years abandoning fame,
I sailed off to Katirgama chanting Shiva’s name.
I plunged into sadhana as a tapaswi,
and learned the secrets of eternity.

(Refrain)

After receiving from Bogar the secrets of jnana,
I searched for his divine guru Agastiar;
48 days of pining at Courtrallam,
brought initiation into Kundalini pranayam.

(Refrain)

In complete surrender at Badrinath,
for 18 long months many obstacles were fought;
The climax came with soruba samadhi,
And the golden body of immortality.

(Refrain)

I danced with the Buddha and I danced with the cross;
And I’ll dance with you if you’ll dance with me;
My dance is the dance of eternity,
With the name and form of Babaji.

(Refrain)

БОГЪТ НА ТАНЦАКато момче танцувах край синевата
на океана лъчезарен,
пеех и танцувах и пред храма на Шива;
Бях отвлечен от Патан и до морето отведен
Бях роб, но все копнеех да бъда свободен.

Припев:
Танцувай, танцувай, където и да си,
Аз съм Богът на танца – каза Той, –
И ще ви водя Аз където и да сте,
И ще ви водя всички в танца Аз, – Той каза.

До пристанището на Калкута доплавахме по море,
И тогава, един ден, купи ме богат човек;
Той усмихна се мило, и също …
Затантанцува – мен освободи.

(Припев)
Отшелник бях, и бродех, и учех
древните текстове с мнозина начетени светци;
като учен растях, но Истината бе таз, която търсех;
а тя не може да се прочете, и не може да се купи.

(Припев)
След странстване с години, изоставил славата,
отплавах за Катиргама и на Шива името напявах
Отдадох се на садхана като тапасви (аскет),
И изучих тайните на вечността.

(Припев)
Получих от Богар тайните на джнана,
И отправих се да диря неговия божествен гуру Агастияр;
48 дни закотвен в Кортраллам,
получих посвещение в Кундалини пранаяма.

(Припев)
В пълно отдаване при Бадринат,
за 18 месеца много препятствия преодолени бяха;
Върхът дойде със соруба самадхи,
и златното тяло на безсмъртието.

(Припев)
Танцувах с Буда, и танцувах с кръста;
ще танцувам с теб, ако танцуваш с мене ти;
Моят танц е танцът на вечността,
с името и формата на Бабаджи.

(Припев)

AWARENESSIn forgetfulness of Who I am…
So many thoughts and cares fill my mind
My feelings convince me that I am What I’m not…
Oh what confusion!…

At times I ask: “Where do they come from?”
Why do I allow them to disturb my peace.
These many thoughts and cares and feelings
Oh what illusion!

And then a great light dawns within me.
I feel fulfilled, complete, so much at peace,
And I begin to be a witness…
Of what disturbs me!

Could I release them? Am I able to?
Would I release them? Do I want to?
When I do it? Why not now?
Yes! Release them!

So many thoughts and cares fill my mind
Could I release them? Yes of course I can!
Would I release them? Yes of course I will!
Yes! Right now!

And so they go, one care, one feeling at time.
As I detach from what I’m not! What joy!
And I find that when I’m aware, there’s bliss!
Without dependence…

To detach from what I’m not is Awareness
To realize what I AM is Being.
And Being brings Awareness, and brings Bliss!
SAT CHIT ANANDA.

ОСЪЗНАВАНЕЗабравил Кой съм Аз …
Тъй много мисли и грижи изпълват ума ми,
Чувствата ми убеждават ме, че съм това, Което аз не съм.
О, какво объркване!…

Понякога се питам:”Откъде се появяват те?”
Защо им позволявам моя мир да смущават.
Тез много мисли, тревоги и чувства,
О, каква илюзия!

И тогава велика светлина зазорява у мен.
Аз чувствам се удовлетворен, преизпълнен,
така умиротворен,
и започвам да бъда свидетел…
на това, което ме безпокои!

Мога ли да се отърся от тях? Способен ли съм на това?
Ще ги прогоня ли? Желая ли това?
Кога ще го сторя? Защо не сега?
Да! Отпращам ги!

Тъй много мисли и грижи изпълват ума ми.
Мога ли да се освободя от тях? Разбира се че мога!
Ще ги отпратя ли? Да разбира се ще го сторя!
Да! Още сега!

И тъй те си отиват, една грижа, едно чувство,
едно по едно.
И аз се откъсвам от това, което не съм! Каква радост!
И откривам, че когато осъзнат съм, това е блаженството!
Без зависимости…

Да се отърся от това, което не съм е Осъзнаване.
Да осъществя това, което АЗ СЪМ е Битие.
И Битието ни води към Осъзнаване, а то –
към Блаженство!
САТ ЧИТ АНАНДА.

LOVE VERSUS ATACHMENTWhen we say “I love you”
What do we listen for?

If these words are not returned
Then what do we feel?

Perhaps it’s just attachment,
Fear, vanity or loneliness.

What is love but giving?
Without a need in return.

No need for compensation,
Not even a “thank you”!

Attachment brings the suffering,
Why bother with “fool’s gold”?

How to love purely?
Without the expectation?

The wise ones say “detachment”
That means “letting go”.

Not of the one you love,
But of the neediness.

Cultivating love…
Is an art and treasure.

It means surrendering what your’re not,
And perceiving there’s not two…

Being who you truly are…
In the depths of your soul.

Love’s not something outside yourself,
No need to look very far…

So why not end this heaviness,
When you say “I love you”.

Remember there’s a difference…
Between attachment and pure love!

ЛЮБОВ СРЕЩУ ПРИВЪРЗАНОСТКогато изричаме “Обичам те”,
какво очакваме да чуем?

Ако със същите слова не ни отвърнат,
какво чувстваме тогава?

Може би това привързаност е само,
страх, суета или пък самота.

Какво е любовта, ако не отдаване?
Няма нужда да получаваме нещо в замяна.

Няма нужда от разплата,
Дори “благодаря” излишно е!

Привързаността носи страдание.
Защо да се тревожим за “златото на глупците”?

Как любовта ни да е чиста,
без очаквания?

Мъдреците казват “непривързаност”.
Това означава “да го оставим да си върви”.

Не този, когото обичаме,
а необходимостта.

Да отглеждаш любов…
е изкуство и съкровище.

Означава да отдадеш това, което не си,
и да възприемеш, че няма двама…

Да бъдеш този, който наистина си…
В дълбините на душа си.

Любовта не е нещо извън теб,
Не е нужно да се търси надалеч…

Та защо да не сложим край на това бреме,
когато изричаме “Обичам те”?

Запомнете, че има разлика…
между привързаност и чиста любов!

SongsBG

Начало SongsBG

News

Посвещение в Крия Йога на Бабаджи

Visit Thirumandiram Site